Васил Петров:Вярвам,че от БСП ще излъчим кандидат за кмет, който да бъде добър администратор, модерен управленец и човек със съвест

През четиригодишния си мандат кметът на община Сливен Стефан Радев безспорно успя да реализира проекти като Кръговото на „Розова градина“, пробива на ул.“Раковски“, проект за интегриран градски транспорт на Сливен, включващ обновяване на автобусния парк на общинската фирма „Пътнически превози“, внедряване на интегрирана информационна система за продажба на билети и таксуване на гражданите, изграждането на парк „Асеновец“ по поречието на река Асеновска; санирането на жилища по програма с евросредства и други. Но какво липсваше като стратегия на общинското ръководство през тези четири години? Защо, въпреки усилията му, градът все повече се изпразва откъм население? Достатъчно ли се направи и имаше ли изградена стратегия в дългосрочен план за отдел като „Туризъм“ и демографските проблеми, които засягат цяла България? „Copy- paste” ли извърши общинското ръководство на Сливен, заимствайки от националната политика на ПП ГЕРБ? По тези въпроси потърсихме общинският съветник от групата на социалистите Васил Петров. БСП, явявайки се опозиция, е длъжна да контролира дейността на управляващите.

Припомняме, че след като бившият общински съветник от БСП-Сливен Минчо Афузов напусна местния парламент , неговото място сред съветниците зае младият юрист Васил Добрев Петров.

Как вижда управлението на Сливен Петров предвид, че наближават местни избори? Каква трябва да бъде стратегията на кметът „Хикс“ и неговият екип? В какъв град би искал да живее млад, образован и кадърен човек като Петров и семейството му? Какъв град вижда за малкия си син?

На всички тези въпроси ще ни отговори Васил Петров-общински съветник от БСП-Сливен.

Въпрос: Достатъчно ли направи, г-н Петров, кметът Радев за общината за тези четири години и какво му липсваше като стратегия още?

Благодаря Ви за интереса и възможността да изразя своята гледна точка на млад човек, работещ и живеещ със своето семейство в нашия град. Като всяко ново начало и настоящият кмет, като млад и образован човек, бе избран от гражданите с големи надежди и очаквания да превърне Сливен в модерна и европейска община, атрактивна за всички нейни инвеститори и гости, гордост за нейните граждани. Още повече, това бе и заявката за управление на ПП ГЕРБ. За съжаление, реалността в края на мандата е съвсем друга. Сливен е сред най-бедните общини. Активното младо население масово напуска града ни предвид липсата на перспектива. Дребният и среден бизнес все повече се задъхва и е на ръба на оцеляването.

Това, което липсваше като стратегия е, че не се показа изобщо такава. Всички проблеми се решават „на парче”, къде успешно, къде не. Започнаха се някакви реформи в данъчната политика, в образованието, които като резултат единствено натовариха и финансово, и емоционално ужасно много нашите съграждани. Нито един стратегически инвеститор не бе привлечен. Лошото е, че може би не е бил и търсен, защото дори не е обсъждано конкретно име. В процеса на обезлюдяване стигнахме до парадоксалната ситуация, в която едновременно хората бягат, за да търсят прехрана в чужбина или големите наши градове, а в същото време съществува липса за работна ръка за местните фирми. Елитните ни техникуми навремето, сега тотално са изпразнени от съдържание – няма ги подготвените млади специалисти, които да се влеят в икономиката на града. И всичко това именно поради липса на всякаква стратегия и целенасочени политики, а са все генерални проблеми за развитието на една община.

Трябва да подчертая огромната данъчна тежест, която стовариха г-н Радев и екипът му върху нашите съграждани. Всеки говори за промилите на данък сгради, който освен, че е от най-високите в една от най-бедните общини, но администрацията удобно премълчава за високите данъчни оценки на имотите, по-високи дори от тези в община като Бургас например. Образно казано имаме едно „тупане на брашнения чувал” , който са коректните данъкоплатци и бизнеса в града. Това си действие, управляващите наложиха под мантрата „финансов план за оздравяване на общината”. Казвам мантра, защото нито веднъж кметът Радев не излезе с ясни и конкретни цифри, облечени в графики и документи, да представи пред съгражданите си и да каже: има такива и такива дългове от предния мандат, такива и такива от по-предния и т.н. Вместо това едни безкрайни констатации и вайкане как да „спасим” общината, стреляме различни цифри в публичното пространство. Тук бих искал да попитам и вашите читатели, мои съграждани, наясно ли са в крайна сметка, кой с колко и за какво е ощетил града, съответно ако има виновен, с какво е наказан? Или по-удобно на администрацията е да „спасяваме” и да продължаваме да „тупаме чувала”, да вземаме едни „спасителни” милионни заеми, които да изхарчим сега, а за връщането или евентуално им „опрощаване” ще мислим нататък.

Така прокламираното намаляване и оптимизиране на администрацията отново остана в сферата на фантазиите. Още по-лошо, раздуване и превръщане в инструмент за партиен натиск и лоялност към управляващата ПП ГЕРБ. Публична тайна са предизвестените „конкурси”. Стигна се до там, че за ръководни позиции се явява по един единствен кандидат. Изключително тежко е и „кадруването” в сферата на образованието. Родиха се емблематични имена, чиято „благословия” следва да си получил предварително.

Европейското финансиране. За жалост и тук ръководството на общината далеч не е сред лидерите в страната по този показател, въпреки помощта, която получава от правителството – особено в последната, т.нар. „изборна година”. Стигна се до там, че малките общини в областта по показатели са далеч по-напред в усвояването на евросредства. В национален мащаб, според данни на Института за пазарна икономика, за периода на управление на сегашното общинско ръководство, Община Сливен се нарежда едва на 23-то място от всички областни градове. Лидери са общини като Добрич, Габрово – все общини от „нашия калибър”, ако мога така образно да се изразя.

В началото споменахте няколко мащабни реализирани проекта, което е чудесно. Т.е. хубавото е, че има поне някаква приемственост в общинските дела, защото основната част от споменатите проекти са започнати много преди кметуването на г-н Радев. А това, което бе в неговия мандат бе реализирането им. Ще оставя на вашите читатели и на времето да оценят качеството на изпълнението им. В стопанисването и поддръжката на вече изградените обекти също има още много, което да се желае.

Новосъздадените общински предприятия. Така наречената „синя зона” в града от един добър замисъл, бе превърната в един обикновен допълнителен налог върху живеещите и работещи в централната част на града наши съграждани. Тотална липса на опит и компетентност в изграждането и. Нееднократно специалисти по пътна безопасност сигнализираха за неправилно разчертаване и маркировка, противоречащи на ЗДвП. Абдикация от задължението на общината за регулация на движението, престоя и паркирането в центъра. Стигна се до абсурдните резултати, че автомобили, паркирали върху тротоари и градинки са необезпокоявани, а автомобили на инвалиди, паркирали редовно до определените за тях места, но вече заети, биват глобявани. Липсват и безплатни буферни общински паркинги, в пограничните на Зоната райони. Сега се наблюдава едно безконтролно струпване на автомобили по границите на зоната, които създават огромни затруднения и неудобства на живеещите и работещи там наши съграждани. Самият обхват на Синята зона също е неаргументирано разширен, освен ако аргументът на управляващите не е допълнителни постъпления от такси и глоби в общинската хазна.

ОП „Озеленяване” – страхотна идея. Аз, лично, винаги съм бил привърженик, общината чрез свои предприятия сама да изпълнява организацията по дейностите, необходими за нейното съществуване, като озеленяване, сметоизвозване, социална политика и т.н. Предприятието започна добре, нашите съграждани бяха обнадеждени да видят едни добре почистени зелени площи, поддържани междублокови пространства, паркове, градинки…всичко, което би следвало да се случва в един спретнат град. Уви – вмениха на предприятието и поддръжката на гробищните паркове. Като резултат нито добре уредени гробищни паркове, нито адекватна поддръжка на зелените площи в града. Отново оставям на вашите читатели оценката и това ли е желаната от тях визия за общите части на града. Липсва и всякаква политика и инициатива за въвличане на самите граждани в облагородяване на местата, около, които живеят. Тук ще спомена и гръмко започната инициатива за премахване на незаконните гаражи, в последствие облагородяване на терените под тях – отново доведено до никъде.

Не само градът – нека споменем няколко реда и за селата. Все пак община Сливен е една от най-големите общини по територия в страната, с най-много населени места в нея. Като общински съветник се срещам с кметове на села, които в опита си да осъществяват и поне съхранят това, което им е поверено да управляват, са стигнали почти до отчаяние. Отново политики на парче – молене, ходатайстване – без ясно очертан бюджет и планиране. Във всяка сесия на общинския съвет имаме актуализация на бюджета – кой каквото е успял да измоли. Всеки общински кмет говори за децентрализация на общината от държавата, а някак си удобно за него мълчи, когато нещата са в другата посока – към населените места в общината. Например, при продажба на имоти от землището на някое от селата, няма разписани правила за увеличаване на средствата за самото село. Всъщност има, но общинският кмет решава дали да го приложи или не. И тук не говоря само за кметовете на села, избрани от листата на БСП, там положението наистина е тежко и отчайващо, говоря за всички. Всеки сам се опитва да поддържа инфраструктурата си и най-вече зелените площи и т.н.. С такава политика – естествено е, че обезлюдяването и смяната на етническия състав по селата в общината върви със страшна сила. Добре, че земята ни е плодородна и се намират предприемчиви млади хора, които да останат и с труд да се борят да се съхранят самите населени места. За достъпа до здравеопазване на възрастните хора по селата изобщо няма да отварям въпрос, защото всичко на хартия може и да е добре, но реалността е друга. Не съм специалист в тази област, но този въпрос ми е поставян на всяка моя среща там, затова предполагам че е поставян и на управляващите. Резултатът – вие преценете.

Неправителствения сектор – работата с гражданските формати – отново разпокъсани действия и на парче. Няма реално създадена политика от администрацията на кмета за участие на гражданите в управлението на града. Всеки сам се бори и търси пътеки до заветната общинска администрация. Обществените обсъждания са проформа – има ги, ама ако може никой да не дойде би било чудесно. Вместо кметът сам да търси мнението, желанията и настроенията на своите съграждани. Да ги информира не само за резултатите, когато се надигне общественото недоволство, а и за намеренията си – особено за важните политики, които смята да реализира. Всички помним т.нар. реформа в образованието, наложените нови данъчни ставки и куп други, които допълнително изнервиха и натовариха и без това трудното ежедневие на сливналии.

За съжаление, може да се говори още много за пропуските в управлението на общинското ръководство. За финал, отново искам да наблегна на това, че на сегашното управление му липсва визия за управление и развитие на града. Ние сливналиите, не можем да усетим персоналната подкрепа и спокойствие, които следва да ни окаже администрацията.

Въпрос: В какъв град бихте искали синът ви да расте и виждате ли някой от потенциалните кандидат-кметове да могат да реализират това, за което се борите?

Въпреки, че само скицирах различни проблеми, в предходния въпрос може би и зададох моето виждане какво не трябва да прави следващата общинска управа. На първо място – трябва се подобри икономическото положение в града. Трябва да се създадат условия, потърсят и намерят сериозни инвеститори, които да създадат нови работни места и възможности за гражданите на Сливен, особено за младите и трудоспособните. Естествено, не трябва да се забравят и да се създаде по-благоприятна среда и за местните икономически субекти. Отново трябва да се стимулират и „събудят” професионалните ни техникуми. Сега има примери и съществуват програми, когато бизнесът сам навлиза в средните училища и подпомага за изграждането на нужните нему кадри.

Общината следва да бъде много по-близо до гражданите – да търси техните проблеми и те усещат подкрепата и в техните намерения.

Кметът не следва да се затвори в сградата под часовника, а трябва да бъде в един постоянен диалог с гражданските формати – ако трябва да се създаде подобен регулярен формат, който да е отворен за всички желаещи да участват, защото точно това участие на гражданите би ги направило съпричастни в управлението на града ни.

Естествено, в моите представи административният терор по институциите няма никакво място и следва да се заложи на експертността и конкурентността.

Почти във всеки сектор на управление е нужна реформа с мерки, които пак повтарям, трябва да са достатъчно прозрачни и с мисъл най-вече за човека, за развитие на нашата общност.

Силно се надявам в БСП- Сливен да излъчим кандидат, който да е не само добър администратор, а и модерен управленец, визионер, милеещ за града и неговото развитие. И колкото и да е странно следващото ми определение – човек със съвест и най-вече човеколюбец.

На мен лично, вече ми е изключително неприятно, когато постоянно чувам около себе си, че Сливен е град със затихващи функции и че градът няма никаква перспектива. Не ми се иска да повярвам, че нашият град го очаква съдбата на Стария бряст, който изсъхна пред очите ни.

19.07.2019г.

„Наблюдател“

ИЗТОЧНИК: Nabludatel.bg

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*